Total Pageviews

Брандън Сандърсън-"Последната империя" (Мъглороден-Книга 1) / Brandon Sanderson-"Mistborn : The Final Empire" (Book 1)

Страници :656

Бележка преди същината:

Днес ми е малко по-различно,затова и ще ви разкажа за една поредица,която тепърва започвам и първата книга от нея,която все още не е дочетена.Няма да дочакам да завърша всяка една за себе си и да пиша ревю за нея,а напротив,ще го правя докато съм във вихъра на света,изграден от Б.Сандърсън.Може и да съм прекалила с информацията на места и дори без да искам да съм издала повече от нужното,за което ми простете.
И въпреки,че доста хора (вече) четат написаното от мен и се влияят от книжното ми мнение,целта не е професионално ревю или категоризиране на дадена книга.Целта е още от самото начало създаване на мое кътче,в което без предразсъдъци,без притеснение или влияние да пиша за нещата,които обичам.Чак след това дойде откриването на това толкова хубаво,топло и споделено чувство да знаеш,че някой друг влиза и се запознава с твоите думи,сверява си книжния часовник с твоя и цени мнението ти.Наистина е много готино!Но подчертавам,че това не е професионален,а напълно любителски личен блог.Та затова и не очаквайте професионално формирано мнение (само казвам).


Някога един герой се възправил, за да спаси света. Млад мъж със загадъчен произход отправил храбро предизвикателство към мрака, който се спускал над тази страна.
Но се провалил.
Хиляда години по-късно светът е пустиня от пепел и мъгли, управлявана от безсмъртен император, наричан лорд Владетеля. Всеки опит за съпротива завършва печално.
Но надеждата оцеляла. Надежда за края на империята и дори за гибелта на самия лорд Владетел. И ето че в наши дни един брилянтен ум подготвя ново въстание - такова, което зависи изцяло от неговата хитрост и необичайни способности и от помощта на невероятна героиня, дете на улицата, която трябва да овладее изкуството на аломантията, могъщата сила на Мъглородните. 


 В книгите на Брандън винаги има толкова много за разсъждаване и осмисляне,че един прочит просто не е достатъчен.Ако имах цялото време на света,безкрайни часове,минути и секунди,бих препрочитала отново и отново определени негови заглавия,но за съжаление,времето е само един живот,а книгите,които искам да прочета са тази безкрайност.
Затова се опитвам да чета бавно и да мисля максимално върху текста така,както все едно имам невероятно интересен събеседник срещу мен.Разбира се,изобщо не ми се получава.Поглъщам буквите без почивка и те се изтъркулват неусетно както само една хубава книга може да лети.
Това е поредната мащабна,огромна,прекрасна и спираща дъха поредица на вече станалият ми така близък до сърцето Брандън Сандърсън.
Под името "Мъглороден"до сега са издадени шест книги,като седмата се подготвя в момента,а четири са издадени на български език от издателство "Бард",запазвайки оригиналната корица (за което огромно благодаря!).Може да видите поредицата в сайта на автора : brandonsanderson.com
Започнах първата част под името "Последната империя"преди шест дни и вече почти накрая мога само да се радвам,че имам още цели три приготвени,защото историята ме завладя и съм повече от щастлива,че и този път автора не изневерява на неповторимият си стил на писане,с който ме спечели и издигна себе си в моята читателска стълбица до едно от най-любимите ми имена.
Източник
Всичко в тази първа книга е изпипано и буди възхищението ми.Имаме сложно изграден свят,който обаче е достъпен до разбирането на читателя,без да затормозява съзнанието с излишна информация.Всичко се представя на четящия с умерено темпо,давайки му време да свикне и да се ориентира.

Имало едно време едно обикновено момче,син на ковач.Съдбата,тази странница,която често обича да ни изненадва обаче му била отредила да стане велик водач,спасител и герой.Спасяващ какво ли?Ами земята разбира се !Тръгвайки на път,целящ да го отведе към предопределението му обаче тя сложила на пътя му не едно или две изпитания,всявайки смут и плахост в душата му.
Кой бил той,че да спасява човечеството?
Дали случайно всички тези гадатели,философи и пророчества не са сбъркали?Та той не бил някакъв си велик герой!Той бил обикновено момче!
А най-големият му страх било това,що се четяло едва между редовете,но смразявало кръвта.
Че побеждавайки страшната дълбина(това чудовище,тази безкрайна паст от чернота,заплашваща да погълне всичко)вместо добрият безсмъртен спасител обединил хората по света има вариант и да стане техният поробител.


"Ако някой друг чете тези редове,нека знае,че властта е тежко бреме.Не се оковавайте с веригите й.Според Териските пророчества аз ще имам силата да спася света.Но в тях също така се намеква,че ще имам силата и да го разруша.
Ще бъда в състояние да изпълня всяко мое съкровено желание."Той ще поеме върху си власт,каквато никой смъртен не би могъл..."Да,философите ме предупредиха,че ако се поддам на властта,егоизмът ми може да надделее.
Дали всеки човек би могъл да понесе подобно бреме?Това ли е изкушението,на което трябва да устоим?Сега се чувствам силен,но какво ще стане,когато се докосна до подобно могъщество?Сигурно ще мога да спася света,но дали няма след това да го взема за себе си?"
Келсайър (Източник)
Всичко това научаваме,четейки дневника на този велик герой векове след написването  му.Всяка една глава започва с негови думи,запечатани в историята на времето.
А къде е сега това момче питате?След като четем редовете,би следвало,че то е спасило света и всички заживели задружно и щастливо?Обединени?

Браво,Сандърсън!Така се започва паметна история.От зад напред.С един огромен край на една велика приказка,започвайки друга не по-малко запомняща се.Дори самото име на книгата вещае край.
Защото колкото и да ни се иска да разберем какво се е случило тогава,аз вече почти на края на книгата все още нямам нужните отговори,което ме навежда на мисълта,че това ще се случи,дай боже,в следващата част.
Всъщност информацията относно случилото се със сина на ковача е много малка,защото действието се развива в друго време с други хора,а останалото е оставено на вашите собствени догадки и въображение.
А времето на действието е сега,когато лорд Владетеля управлява света с жестока и обляна с кръв ръка.Когато на върха е той,след него цялата сган егоистични и жестоки аристократи,чиито предци са му помогнали да се възкачи на престола,а на дъното целият народ,поробен и сложен под прозвището скаа.
Благородниците са се разделили на десет Големи къщи (Венчър,Хейстингс,Елариел,Текиел,Лекал,Еликелер,Ерикел,Хоут,Убрейн и Бувидас),управлявайки своите търговски империи под шапката на Министерството в големият град столица Лутадел,където се е настанил и самият лорд Владетел.Всички са пазени от гарнизона,мъглородни и инквизитори и е невъзможно империята да рухне.Или...?
Робство,смърт и мизерия покриват света,забулен с черни сажди,бълвани от кратери,без растителност и обгърнат от гъсти мъгли,падащи щом залезе слънцето,криещи в себе си не една или две опасности и същества.


"Но въпреки това историята на лорд Владетеля му напомни за легендите,които бе чувал-разкази,споделяни полугласно от скаа,обсъждани от благородници и дори запаметени от Пазителите.В тях се твърдеше,че някога,преди Възнесението,лорд Владетеля бил най-великия от всички хора.Обичан водач,човек,комуто била поверена съдбата на хората.
За нещастие,Келсайър знаеше как свършва тази история.Последната империя бе наследството,оставено от този дневник.Лорд Владетеля не бе спасил човечеството,а го бе поробил."
Вин (Източник)
Такаааа.Ха сега кажете как да не пощурея по тази книга.
Ето,че се оказваме пред нещо рядко виждано!Слагайки тъжен край на историята с бедното момче на ковача,загатвайки кой е той сега и не отваряйки дума какво по дяволите се е случило по-пътя за да му изпие така душата,Сандърсън започва нова подобна история,която през цялото време не спирам да се чудя дали няма да свърши по същия начин.Искам да знам какво се случва с лорд Владетеля!Кой е той?Какво го е направило такъв какъвто е?Наистина ли е толкова лош?Каква е неговата история.И затова трябва да чета.Няма как да не продължавам напред.Ето това е таланта на автора.Представя нещата по толкова мистериозен начин и те кара да искаш да опознаеш лошия.

А новата история е за подтиснат свят и един мъж,решен да промени нещата по свой собствен начин.И въпреки разликата в много от факторите,крайната цел е една.Да се спасят хората.
Келсайър е нашият главен герой,който повежда приказката там,от където е свършила,само с някое и друго хилядолетие по-късно,но какво пък.Все пак Лорд Владетеля е безсмъртен.
Келсайър е обикновен човек.Скаа.Роб.Мачкан,тероризиран,без право на собствен живот,без право на мнение.Работа до изтощение,никакво заплащане.Само благодарността че и днес е жив.Не успявайки да се примири с тези неща,той става крадец.А след това всичко се обърква невъзможно много,докарвайки го почти до смъртта.
Но измежду тези три разделения:владетел,аристократи и скаа съществуват и едни други хора,които са необикновенни.И тук вече започва изграждането на света,изпълнен с магия,химия и още нещо.Ако в теб тече и аристократична кръв,то ти би могъл да бъдеш мъглив.Човек с една необикновена способност,според метала,който успяваш да запалиш.Но много рядко се случва да се попадне и на една друга група,които са изключително силни и това са Мъглородните.
Тези хора могат да управляват десет от металите,а не само един и на практика са почти непобедими.Почти...
Ето как нашият Келсайър след тежък емоционален срив и благодарение на смесената си кръв отключва в себе си мъглородните си способности и вече не е просто обикновен скаа.Той се превръща в бунтовник.В мъж,който вижда едно по добро бъдеще и жадува за него с всяка глътка въздух.Човек,който иска да поведе хората,да ги спаси,да бъде...герой.Той има всички заложби за това.Силен,с дарби,харизматичен,добър,идеалист...но...това звучи ли ви познато ?
Кръгът се завърта и битката между доброто и злото отново е подета.Ще съумее ли този път героят да запази сърцето си,да не се подава на силата и мрака в душата си?Ще има ли щастлив край или отново хилядолетия ще се изтъркалят в плен на тъмнината?
Кой знае.Може би само Брандън,който ни води напред,напред стремително и без почивка,жадни да научим още.
Сега да си поговорим малко за света,който Сандърсън много успешно и сполучливо е изградил.Той е доста сходен на този от предните му книги и все пак.
В основата си всичко е химия и управляване на металите.Поглъщайки определени аломантични метали,или всички на куп,мъглородния ги трупа в запас в себе си,способен да ги
разпали по всяко време.Според способностите си всеки мъглив спада и към определена категория.
Металите вървят по двойки,като единият задължително тегли,другия дърпа.Единият притиска,другия тласка.

Пютриум-увеличава физическата способност и те прави по-силен и издръжлив.
Калай-подсилва сетивата.
Бронз-придърпващ мисловните способности.
Мед-прикрива способностите ти от другите аломанти и успява да те запази инкогнито от инквизиторите.Разпалвайки този метал,никой не може да влияе на чувствата ти.
Месинг-Чрез него се усмиряват емоции и се контролират чувствата на обекта,на който се въздейства.
Желязо-теглиш.
Стомана-тласкаш.
Цинк-Горенето на цинк позволява на аломанта да възбужда чувствата на другите и да засилва определени емоции, но не и да чете мисли и дори емоции
Злато-виждаш частичка от себе си в едно минало,което би могло да бъде.
Атиум-най-силният метал,набавян само от определено място,позволяващ на погълналият го да вижда няколко мига в бъдещето,преди да се е случило.





  • Метал        Действие                                        Мъглородно название


  1. Желязо       Притегли близки метали                     Дърпач
  2. Стомана     Тласка близки метали                         Монетомет
  3. Калай      Подсилва сетивата                                  Калаено око
  4. Пютриум   Подсилва физичните способности   Пютриумен юмрук, Главорез
  5. Месинг     Успокоява чувствата                             Усмирител
  6. Цинк     Възбужда чувствата                                 Размирител
  7. Мед             Прикрива аломантията                     Задимител
  8. Бронз     Разкрива аломантията                           Издирвач



Главните герои от групата:


  • Келсайър-Мъглороден.
  • Вин-Мъглородна.Бедно скаа полусираче с мъртва майка и баща аристократ,който дори не знае за съществуването й.Има си само брат,който след побоя,униженията и уроците да не се доверява на никого я изоставя сама и беззащитна при банда разбойници.Тя е един от персонажите,около които се върти сюжета.Успява да израсне и да се промени толкова много,че почти на края на книгата едва успявам да позная онова мършаво,мръсно и мнително момиче,с остригана коса и вид на момче,недоверчиво към никой.Тя успява да се трансформира не само външно,но и вътрешно и нямам търпение да видя до какво ще доведе това.


  • Бриз-Усмирител
  • Хамънд-Главорез
  • Клъбс-Задимител
  • Марш-Издирвач
  • Сейзед-Терисец по народност,може би беше един от най-интересните ми персонажи.Исках да го хвана и издърпам от книгата в истинския живот,за да си говорим и говорим.Освен привидната роля на кочияш и слуга,когато се налага,той е също така изключително могъщ и притежава силата на Пазителя.За най-лесно си представете неизчерпаема енциклопедия от знания,които са съхранени в неговото съзнание.Нямам търпение да науча повече за неговия народ и защо Лорд Владетеля иска всички тях заличени от лицето на земята.Страх или мъст го тласка да иска тяхното изтребление?
  • Доксон
  • Йеден


Как Сандърсън винаги успява да ме накара да се възхищавам на героите му?Как?Бях запленена от Каладин и Шалан в "Пътят на кралете",след това сърцето ми превзе принц Раоден и Сарене в "Елантрис" и сега изкачат Келсайър и Вин,които се не по-малко магнетични! 


"Винаги има неразкрити тайни"
Какво мога още да кажа или напиша,за да ви уверя колко фантастична е тази книга и самият стил на автора?Той е пълен с оргинални идеи.Има кристално ясно виждане за своите герои,пътят по който трябва да поемат и демоните с които се борят.Неочакваните обрати в света,който е изградил са все едно обмисляни и стратегически планувани месеци наред,за да бъде всичко изпипано.Брандън Сандърсън е истински талант.И знам,че следващата книга ще е по-различна,по-вълнуваща и напълно непредвидима.
Аз лично имам едно топло чувство,което ме сгрява от вътре,когато си помисля за книгата,която чета в момента.Ако се появи това усещане,това означава,че тя е 100% от "моите"и е достатъчно да ме накара да бъда много щастлива.Е,"Мъглороден"ме кара да обикалям наоколо усмихната и доволна от живота :)Все едно имам книга на Питър Брет.
И при наличието,че вече на няколко пъти заставам на нокти от страх за живота на героите,приключвам засега тук,за да си дочета и ще се върна след приключването на "Последната империя".Обещавам!


Дори и в дните,когато реша да вдигна погледа си от някоя книга и да изляза с приятели,отново краката сами ме водят,а носът ми сам подушва неповторимият аромат на мастило и стара хартия.
Оползотворявайки слънчевите дни из Osterley Park,възползвайки се от китните алеи за разходка,езерата за каране на кану и храненето на лебедите и патетата,все пак успях да се покрия за кратко между рафтовете на вече така любимата ми Osterley Bookshop.


А някога виждали ли сте такъв касов апарат ?Каква антика !












































А сега по една друга тема,чисто и просто геймърска.Тези дни в нашата къща има съревнование между две игри и преборването за PS4  е ожесточено.Едната е Dark Souls III (на половинката ми),а моята е UNCHARTED 4: A Thief's End.




Мога да се похваля,че най-накрая излезе игра,която да е по мой вкус и с която да прекарвам времето си с удоволствие.
Графиката е невероятна,като понякога се чудя да играя ли или да стоя загледана във вълните или някоя друга красота.Наистина често гледките могат да те разсеят,но и историята е достатъчно увлекателна да те тласка напред.Приключения,екшън и много внимание към детайлите.Има и идеален според мен баланс между gameplay и история,която те води.Изключение е и че  UNCHARTED 4: A Thief's End излезе само за PS4 и пропусна X Box.Поради тази причина има и вмъкнати реклами на места.Още съм в началото,но се чувствам абсолютно зарибена.Наистина играта е много красиво направена и грабва интереса още в самото начало.Дано само не се окаже много кратка.

 А сега наистина отивам да чета :)



No comments