Общо показвания

вторник, 30 май 2017 г.

Коледен пост :)


Здравейте,четящи хора!
Това сигурно е сто хилядният пост който започвам и вече дълбоко се съмнявам да успея да стигна някога да заветният край.Най-тежкото е,че всеки път запаметявам,но когато се завърна към дописването след седмица или две,вече съм в коренно различно настроение и написаното не ми се връзва много-много и започвам почти отначало.Не мога да повярвам,че толкова време ми отне да се докопам до малко свободно време,за да седна и споделя какво ново се случва в моят книжен живот.Сега с умиление си спомням за първите седмици след като се роди дъщеря ми и как кротичко си спинкаше,а мама успяваше все пак между всички задължения да излапа някоя и друга книга с корицата (или крайчето на калъфа на Киндъла)...както дойде,че даже и ревю да скалъпя криво-ляво.Но тогава и ергономичната раница ми беше голямо спасение.Тя се сгушваше вътре и сладко сладко си похъркваше на уютничко.Както забелязвате,когато отворите моето местенце последните месеци (ако е останал изобщо някой,който все още го прави след това мое трайно отсъствие) от тук излитат молци.
Та сега вече единадесет месечна,малката е истински пълзяща фурия,дремваща за около 30 минутки да не би да изпусне нещо интересно и изискваща вниманието ми на 100%.За дълго време единственото ми четиво бяха детски книжки и приказки с всякакви издаващи звуци,добавени мелодии и места за допир с различна повърхност.
Затова представете си лудото щастие и удовлетворение в края на деня между 20:30 и 22:00 часа,когато детето е приспано,мъжът нахранен,къщата къде изчистена къде не и идва моят ред.Разбира се,почти винаги предпочитам да прекарам времето с книга.Че как иначе?Толкова да ми липсва едно например пет часово непрекъснато четене.Златен маратон!Но ето защо сега повече от всякога не правя компромиси с изборът ми на книги.Тъпо начало,леко скучновати герои?Да чакам за да дам шанс...мммм НЕ.Нямам време за подобни глезотии.Или ме грабва или следващата.

Та затова реших сега да ви препоръчвам първите две книги от трилогията на Симона Арнщед.Не,че третата не е добра,просто още не съм стигнала до нея.И да,наистина съм я чела около Коледа,както виждате и от снимките,но чак сега успявам да ви кажа за нея.
Моята половинка ми е обърнал внимание с почуда как разбира кога чета нещо много интересно и не трябва да ме закача.Под негово наблюдение се констатира,че главата ми се мести буквално заедно с думите по редовете и не спира да се изумява как не ме заболява вратът така :) Та мятах си аз главата наляво и надясно,поглъщайки страстните моменти между Наталия и Дейвид Хамар и си умирах от кеф.

Искам да подчертая,че не си падам по всички любовни романи.Грам не обичам груби и просташки описания на това как двама герои правят любов,секс или каквато и да е интимност.Направо може да ме заболи главата понякога от тъпотията на някои автори,които успяват да опропастят ситуацията.
Но тук,охооо,тук беше толкова готино!!!С чувство,страст и желание!Ето на това викам аз спиращ дъха роман.

Да те накара да се изчервиш,но да продължаваш да четеш.

Последно време съм влюбена в шведската литература и начина по който ми действа.И не,не говоря за криминалните им романи,въпреки че те първи достигнаха до мен.Дори не става на въпрос за уникалният Фредрик Бакман или Юнас Юнасон.Оригинален,свеж и различен,стилът на Симона Арнщед ми дойде като глътка въздух.Наистина и двете книги са далеч от клишето за романтична история и това ме накара още повече да харесам героите и сюжета 🤗.Ако искате нещо различно,интересно и надминаващо очакванията,то според мен се гмуркайте в шведската аристокрация без да му мислите много.Ще останете приятно изненадани 📖📖

Имам навика когато си харесам много някоя книга да се разравям малко по-обстойно за автора.Така например последно се бях зарибила страшно много по Сара Дж. Маас,която има дадени и няколко интервюта за влогъри ю тюбъри и не можех да спра да гледам.Толкова забавна !Паднах си от смях с нея.Много симпатична и приятна.Абе 100% готина мацка.
Тук също не направих изключение и попаднах на сайта на авторката чрез Goodreads.Тя и нейното семейство имат интересна история,която може да прочетете ТУК.
Повече за двете книги може да надникнете в Goodreads:
Само една нощ
Само една тайна

И двете книги ми бяха предоставени с любезното съдействие на издателство Егмонт за честно мнение и ревю.Много съм им благодарна,понеже те ми препоръчаха и двете заглавия.Голямо попадение!

Препрочитам написаното до тук и си мисля колко ми беше залипсвало да съм в моят свят,но не мисля,че скоро ще успея отново да седна и да напиша толкова думи накуп.Затова ще се възползвам докрай и ще ви препоръчам още няколко заглавия,които ми грабнаха вниманието и в последствие страшно много ми харесаха.Както споменах и по-горе,вече нямам време за компромиси,което всъщност се оказа хубаво нещо.

Може би най-голямата изненада за тази година беше "Пасажер"от Александра Бракен.Преди време бях започнала първа книга от друга нейна поредица и въпреки страхотните мнения на хората в Goodreads и на българските блогъри,които следя,историята изобщо не ме грабна и останах разочарована.Мисля,че книгата се казваше "Тъмна дарба".Прекалено мрачна и подтискаща ми дойде (ехоо,ако не съм се сетила от заглавието си е мой проблем).Нещо не ми допадна да съм в главата на героинята.Ако трябва да съм честна,когато започнах "Пасажер",изобщо не осъзнах коя всъщност е авторката и слава богу,защото книгата е толкова готина,а аз щях да я изпусна заради предишният ми неприятен опит.
То не бяха пирати,то не беше пътуване във времето,готини герои,увлекателен сюжет и изобщо всичко,което аз лино искам от една хубава история беше налице.Много приключения изживяха героите,че и аз с тях :)
Може би и факта,че гледахме наскоро "Карибски пирати:Отмъщението на Салазар" на киното също ме беше настроило на такава вълна.Това е най-добрият филм за мен от поредицата.Не знам дали защото е първият от тях който гледам на IMAX или наистина са се постарали с история и ефекти,но най-ми хареса.
 Затова препоръчвам горещо и очаквам следващата част с нетърпение.
Повече за книгата ТУК


А сега в другата крайност."Градината на пеперудите"ме плени с корица,хора! (Живко Петров)!Страшна!Понеже аз обичам историите за Ханибал Лектър,а книгата на Дот Хъчисън ми напомни по един мрачен начин за тях,веднага я налазих и до края не можах да я пусна.
Осъзнавате ли какво означава за мен това?!?Детето ми се буди в 5 сутринта готова за нови подвизи,а аз си позволих да стоя до малките часове с тази красота.На сутринта се чудих с какъв акъл четох вместо да спя,но нямах
избор.А и трябваше да разбера какво ще се случи.Аз не съм като майка ми.Тя например ако много  иска да знае какво ще се случи и не издържа,защото е примерно два часа вечерта а тя е на работа на другия ден,хооооп отваря поседните страници,прочита ги и след това спокойна и доволна се завръща там,до където е стигнала дочитайки си главата.След това разбира се  оставя книгата на една страна и заспива сладко-сладко сънувайки блажени сънища.Еми да,нали вече знае кой е убиецът.За какво да си създава стрес.Това направо ме съсипва.Аз живея за края.И ако някой,който е чел книгата преди мен дори само леко ми загатне какво ще се сучи се сърдя като малко дете.Та този мрачен роман е достоен за моята класация на наистина добрите истории.А
и после прочетох,че е финалист в надпреварата на Goodreads за най-добра книга на 2016г. в категория "Хорър".Ами има защо бих казала аз.
Повече за книгата ТУК

Моето откритие сред криминалните романи стил Агата Кристи пък беше поредицата на Луиз Пени за детектив Арман Гамаш.Разбира се тя е изключително известна и както се вика хората са открили отдавна топлата вода,но аз разбрах за тях на скоро и останах очарована.Имаше нещо толкова ретро мило и стоплящо в тези три книги ,защото нали аз ги прочетох и трите една след друга.Имах късмет,че бяха излезли на български и можех да потъна изцяло в света на Трите бора-малкото селце,където се случват трагедиите,изискващи вниманието на детектива.Тези книги просто трябва да се четат през зимата,хора.Много уютни и интересни.Ако харесвате този стар и така любим стил на детективските романи,              напомнящи Поаро,значи ще останете много доволни от тази поредица.
Повече за книгите :
Убийството на художника
Убийствено студена
Жестокият месец
И тук кориците много ми харесаха.На място и свързани със сюжета.Така най-обичам.
А най-хубавото е,че има още две,които ме очакват и доволно потривам ръце.











Може би най-човешката и разчустваща история обаче си остава тази на Нарине Абгарян.
"Три ябълки падната от небето" е истинска,затрогваща и много лесно четяща се.Никаква идея защо,но все едно отново държах в ръце "Железният светилник".Имаше нещо така мило познато и нашенско в стила на авторката.Много ми хареса и горещо винаги препоръчвам на познати и приятели,които си търсят история написана с душа и сърце.
Повече за книгата ТУК

По между другото ще вметна и двете книги на моята вечна любимка Сюзън Елизабет Филипс "Сияйна звезда" и "Героите са моята слабост".Има ли изобщо какво да коментирам за тях.Съшият страхотен стил.Няма книга от тази авторка,която аз да не заобичам.Искам да съм някоя от нейните героини.Съвсем сериозно!

И още има четящи приятели,но за тях ще си говорим друг път.Божее дано не е отново след половин година :)
А за сега се моля само да успявам да открадна време за четене

Набързо само ще ви спомена какво съм си запланувала за лятото.
Мартин Колев и неговите "Софийски магьосници".Да,българска е.Да,става въпрос за магьосници.Да,има размазваща корица.Да,приключенска е.И огромно ДА,защото ще се чете задължително!


Хайде и другите изкушения:





Няма коментари :

Публикуване на коментар